Европа започва с чистите тоалетни.

Обществени тоалетни има навсякъде. Те са като отражение на възпитанието и културата на обществото, което ги използва и поддържа. Бих казала дори “ покажи ми тоалетната си и ще ти кажа какъв си”. А какви сме ние и как ни виждат европейците прочетох в един туристически сайт. Беше пълен с всевъзможни предупреждения – започваха с това да не се използват обществените тоалетни освен при крайна необходимост. Ако все пак се наложи, да се очаква посрещане от някоя намусена личност, обикновенно възрастна и от женски пол, която събира такса от 0.50 лв. за почти прозрачно парченце тоалетна хартия. Нужни са и подходящи обувки, за предпочитане рибарски ботуши и в никакъв случай сандали, за влизане в обилно наводненото и мръсно помещение. Течащата вода и доброто осветление, ако изобщо има тaкова, са екстри. А за автомати за сапун, сушене и подобни “изобретения на модерния свят” изобщо не може да става дума. С две думи “гадост и зараза”.

Тази “кенефна мизерия” е характерна за повечето житейски сфери на българското общество. Изхвърлянето на боклука например. Като че ли не знаем предназначението на огромните метални контейнери, поставени в близост до всеки жилищен блок, и за по-лесно изхвърляме пликчетата с отпадъци директно през балконите. Нищо, че на сутринта на път за работа ще минем точно покрай определеното за това място. Не ни ли идва на ум, че децата ни по цял ден играят в тези градинки, които ползваме за сметища? Очевидно не. А пък за разделно събиране на отпадъци дори не може да се говори. Общината постави цветните контейнери и в началото хората ги гледаха като атракция. Но всяко чудо за три дни. Изхвърляме боклук и в тях. Но разделен ли е? Не мисля. Не помага и активната реклама по медиите.

Участта на забравени и изоставени имат и уличните кошчета. Има ги доста на често, но е по-лесно да си хвърлиш фаса, опаковката от вафла или билетчето на тротоара. Ако не дай си боже някой ти направи забележка, ще отнесе куп цветисти изрази. Аз за малко да си изям боя, когато съвсем културно помолих едно момиче да си загаси цигарата вместо на земята, в намиращото се на една ръка разстояние от нея кошче.

Като казах културно се сещам и за друг проблем на българското общество, който ни отличава от европейците – доброто социално поведение. Тежките години на прехода ли ни направиха толкова злобни и агресивни или е част от природата ни. Но факт е, че още с излизането сутрин се сблъсквам с хорската простотия. Поздравявам жената на будката за билети, тя ме гледа лошо, не отговаря и с рязък жест ми хвърля рестото. При качването в градския транспорт попадам сякаш на бойно поле. Армия сърдити бабички атакува всяко свободно място, помитайки всичко по пътя си. Всеки те настъпва или ръга с лакти, и вместо да се извини те поглежда от високо и изсумтява пренебрежително. Същото е по опашките в магазина или пред касите за плащане на сметки. Българинът, ако не те заобиколи, ще те прескочи само и само да мине с 3 секунди по-бързо. За движението по улиците и чакането по светофари въобще не ми се говори. Драмата е пълна! Война на всеки срещу всички.

И докато продължаваме с тези бойни действия, няма да станем европейци, защото Европа не е просто географско положение, а стил на живот. А не може да сме стилни с мръсни улици и тротоари, просташко поведние и миризливи тоалетни.