Пороци на съвременния свят – ядене и пазаруване.

Уж сме в икономическа криза, а народът български е изхарчил над 800 млн. лв. по празниците. И за какво?! Храна, алкохол и ненужни вещи.
Всеки има нужда от храна. Храната ни е помогнала да развием този прекрасен човешки орган – мозъка, до ниво аз да мога да стоя пред компютъра и да виждам мислите си, изписани върху екрана. Човек е това, което яде – китайска поговорка. Китайците са много прави – превърнали сме се в човешки контейнери за отпадъци, с всичките тези боклуци, които изяждаме всеки ден. Изобилието от изкушения, които ни заливат от всички страни, е превърнало храната от средство за оцеляване в удоволствие. Съвременният човек като достоен елемент на консуматорското общество вече не асоциира храненето с готвене или семейни вечери. Сега той яде навсякъде по всяко време и общо взето непрекъснато. Богатият избор от вкуснотийки, предлагани в лъскавки и привлекателни опаковки, които можеш да “мушнеш” във всяка минута от свободното си време, ни превръщат в чревоугодници. Лакомията според християнското учение е един от смъртните грехове. И той буквално си е смъртен грях – затлъстяването е причина за смъртта на 300 000 човека годишно само в САЩ!
Друг порок на днешния свят е така наречената шопинг-терапия. От горчив опит мога да кажа, че след такава терапия трябва да се запишем при “анонимните пазаруващи”. За съжаление, в България такава организация няма, за другите страни не знам, но нуждата от нея нараства с всеки ден.
Безобидното “ще си купя нещо дребно, за да си оправя настроението” при някои хора (основно жени, като визирам и себе си) с главоломна бързина се превръща в неконтрулируема мания. Започваш с дребни неща – червила, огледалца, шноли, диадеми и всякакви подобни “боклучета”, които се предлагат в магазините “За 1 лев”. Скоро обаче дозата не ти стига и преминаваш на все по-едри и съответно скъпи глезотийки. Лично аз притежавам колекция от чанти и обувки, на която би завидила и Кари Брадшоу, повечето от които съм ползвала само по веднъж и дори не помня, че ги имам. Но продължавам да купувам още и още. Пазаруваш не само когато целенасочено обикаляш магазините. Достатъчно е просто да минеш покрай някоя витрина на път за работа или училище и нещо те подмамва. Почти като сомнамбул влизаш и плащаш. Не се колебаеш, не мислиш с какво ще съчетаеш новата придобивка, което води до следващи покупки на подходящи аксесоари – към копчето си купуваш палто. Когато излезеш от приятния унес и притокът на адреналин се нормализира, почти болезнено се връщаш към реалността. А именно: “похарчила съм парите за тока”, “до заплата има още две седмици”, “мъжът ми ще ме убие”. Такива мисли относно нарушаването на баланса в месечния бюджет започват да те измъчват. Угризенията на съвестта пречат на душевния ти мир и често за да възстановиш равновесието прибягваш до нова покупка. И така се затваря порочния кръг на “шопинг-терапията”. От нея надали ще умреш, за разлика от наркоманията, но вечните дългове са ти в кърпа вързани.
За съжаление сме превърнали пороците на миналото в норма, дори в мода. Съвсем нормално е да пушиш, да пиеш, а дори и да глътнеш по някое хапченце вечер в бара. Нищо чудно след време да бъде нормално и дори модно да си вещоман с наднормено тегло.