Keep Smiling

Как да продължим да се усмихваме, когато изобщо не сме започвали?

Keep smiling звучи като най-прекрасното пожелание и най-трудната ПР кампания едновременно. Всички знаем, че българите не сме особено усмихнати, освен ако не се подмазваме за нещо. Много материали са се изписали – защо сме мрачни и черногледи-бедност или народопсихология; сравнявани сме с други народи, с минус за нас естествено. Затова вместо да добавям и своите плачевни разсъждения, като един истински усмихнат, успешен и удивителен читател на „Космополитън” ще предложа своите методи за повече усмивки и от мен, и от другите.
1. Наспете се добре. Ако времето не стига, откраднете си. Истинският лентяй мързелува най-добре, когато има най-много работа, казва Джером К. Джером.
2. Започнете деня с нещо хубаво. Вземете си куче и докато го разхождате се усмихвайте или поздравявайте всеки друг нещастник, който подтичва след любимеца в проливния ноемврийски дъжд в шест сутринта. Не сте сами! Това упражнение е много трудно и изисква желязна воля, но е идеална загрявка за обременения с неприятни социални контакти ден, когато няма да ни се размине само с поздрав. Като с тичането – започваме с две-три обиколки и до вечерта сме готови за маратон.
3. Поддържайте желязна дисциплина и спазвайте строг график на задачите. Не можете да излезете от къщи усмихнати и самоуверени, когато сте се успали, дрехите ви са измачкани и оставяте зад гърба си кочина, мисълта за която ще ви трови през целия ден.
4. Вече сте навън в блестящ вид и зад ъгъла ви дебне най-тежката задача – да стигнете там, закъдето сте тръгнали.
Съветвам само пешеходците и ползващите градски транспорт. Шофьорите да се оправят сами.
Точка А – будката за цигари. Казвате усмихнато „Добро утро”, а продавачката ви гледа сърдито и ръмжи. Не се плашете! След 2-3 седмици подхвърляне на бисквитки с усмивки, ще се предаде и също ще поздрави.
Точка Б – автобус, маршрутка и т.н.
Правите втора серия на упражнението от точка А с шофьора, за да си купите билет. Те са непревземаеми крепости за войската на доброто възпитание, но постоянните атаки отслабват отбранителната система. Ако шофьорът обаче тръгне в нападение, оттеглте се без бой.
След силния старт правите лека почивка с къси серии „извинете”, докато блъскате и настъпвате околните играчи. Достигате кулминацията на тренировката – точно сте седнали удобно и виждате възрастна дама. Скачате с най-любезната си усмивка и й помагате да се настани на вашето място. Мъчително е?! Поддържането на добра усмивка изисква усилия.
5. Достигнали сте до работното или учебно място и все още сте в добро настроение, въпреки трафика и блъсканицата. Вие сте готови за следващото ниво.
Вече сте овладели небрежно-лъчезарните усмивки и ги хвърляте като бонбони към незначителните хора от ежедневието ви. Значителните са два типа: приятни и неприятни. В добра компания всички знаем какво да правим. А с неприятната свеждаме контактите до минимум и мечтаем за уикенда на морето след три дни.
Натоварена програма, но с нея ви гарантирам до 10% по-широка усмивка и приятелско отношение.
Започвайте да тренирате сега, за да сте във форма за keep smiling през лятото.
Забележка: Можете да си купите диск с упражненията и да го слушате, докато спите. 

Моята стая

Лили отвори очи. В стаята цареше непрогледен мрак, но тя усещаше как пространството около нея мърда. Опитваше се да различи силуетите на предмети – познати или непознати. Изведнъж като в истинска приказка луната освети огромните прозорци и заля стаята с бяла светлина.

Да, това безспорно беше нейният хол, но или мебеките бяха порастнали, или тя беше с размерите на ключодържател от Формула 1.

Остър пукот сякаш гръмна в тишината. Огромният дъбов шкаф, който заемаше почти цялата стена срещу прозореца, отвори крилата си и се протегна. В дълбините му се криеха срамежливо знанията на Лили. Всичките й учебници, речници, лекции забутани в най-тъмната част от стаята, която всъщност обхващаше аспектите и интересите на почти целия й живот, изразени чреа мебели, вещи и техните места.

Чекмеджетата на скрина също зяпнаха. Като устати баби те си говореха за минали неща – спомените на Лили. Снимки, всякакви стари и непотребни вещи, а също и строгото присъствие на единствения мъж в групичката – пазачът на всички сметки, гаранционни карти и т.н.

От всички страни се разнесе мъркане и протяжно мяукане. Колекцията от дървени котки, разпръснати навсякъде из стаята, се раздвижи. Статуетките се протегнаха грациозно с лек пукот в дървените си кости и започнаха да се облизват. Лили се разсмя. Обичаше котките и още любимци й бяха добре дошли.

В отговор на нейния смях се чу съскащо кискане. Плетеният комплект мебели небрежно се бяха изтегнали и се забавляваха, а около тях се носеше аромат на морска сол. Бяха облечени в бански костюми от възглавнички на слънчогледи, които подчертаваха златистия им тен.

Лили тръгна към техния ъгъл срещу прозореца и усети как паркетът под краката й се превърна в мек и топъл пясък. Около масата и столовете скачаха и играеха стотиците й списания – National Geographic, Light, Cosmopolitan и всякакви други единични бройки. Лили се излегна на въображаемия пясък и блажено погледна нагоре. Като накацали по телефонни жици лястовици, книгите й чуруликаха от етажерките, които минаваха през цялата стена срещу вратата. Всяка разказваше собствената си история на своя си език. Събираха се, за да отлетят. Есента бе дошла.

Лили се измъкна от пясъка и стъпи в купчина листа. Грамадата се размърда и прие по-ясна форма. Огромният оранжев диван стабилно бе завзел почти цялата стена срещу вратата и ъгъла под прозореца. Той завземаше и нея самата през дългите студени месеци, когато дори не искаше да си подаде носа навън.

На отсрещната стена като антипод на този ъгъл на спокойствието се намираше контролния пункт на цялата стая – шкафът с техниката: телевизор; старото видео, на което Лили гледаше сапунки, за да ги превежда; компютър; принтер и хиляди други добавки – дискове, декодери, зарядни и кабели.

Докато гледаше към шкафа, Лили усети как се напряга. Сякаш ужасно закъсняваше, а не помнеше накъде е тръгнала. През стъклените витрини заплашително я гледаха червени и зелени очи. Цялата стена пулсираше като оголен нерв. Техниеското чудовище се надигна и тръгна към нея.

Събуди се в ужас.

НЕ СПЕТЕ В СТАЯ С ТЕЛЕВИЗОР!!!

P.S. Това е моето най-лично пространство и усещанията ми, свързани с него.