Лили отвори очи. В стаята цареше непрогледен мрак, но тя усещаше как пространството около нея мърда. Опитваше се да различи силуетите на предмети – познати или непознати. Изведнъж като в истинска приказка луната освети огромните прозорци и заля стаята с бяла светлина.
Да, това безспорно беше нейният хол, но или мебеките бяха порастнали, или тя беше с размерите на ключодържател от Формула 1.
Остър пукот сякаш гръмна в тишината. Огромният дъбов шкаф, който заемаше почти цялата стена срещу прозореца, отвори крилата си и се протегна. В дълбините му се криеха срамежливо знанията на Лили. Всичките й учебници, речници, лекции забутани в най-тъмната част от стаята, която всъщност обхващаше аспектите и интересите на почти целия й живот, изразени чреа мебели, вещи и техните места.
Чекмеджетата на скрина също зяпнаха. Като устати баби те си говореха за минали неща – спомените на Лили. Снимки, всякакви стари и непотребни вещи, а също и строгото присъствие на единствения мъж в групичката – пазачът на всички сметки, гаранционни карти и т.н.
От всички страни се разнесе мъркане и протяжно мяукане. Колекцията от дървени котки, разпръснати навсякъде из стаята, се раздвижи. Статуетките се протегнаха грациозно с лек пукот в дървените си кости и започнаха да се облизват. Лили се разсмя. Обичаше котките и още любимци й бяха добре дошли.
В отговор на нейния смях се чу съскащо кискане. Плетеният комплект мебели небрежно се бяха изтегнали и се забавляваха, а около тях се носеше аромат на морска сол. Бяха облечени в бански костюми от възглавнички на слънчогледи, които подчертаваха златистия им тен.
Лили тръгна към техния ъгъл срещу прозореца и усети как паркетът под краката й се превърна в мек и топъл пясък. Около масата и столовете скачаха и играеха стотиците й списания – National Geographic, Light, Cosmopolitan и всякакви други единични бройки. Лили се излегна на въображаемия пясък и блажено погледна нагоре. Като накацали по телефонни жици лястовици, книгите й чуруликаха от етажерките, които минаваха през цялата стена срещу вратата. Всяка разказваше собствената си история на своя си език. Събираха се, за да отлетят. Есента бе дошла.
Лили се измъкна от пясъка и стъпи в купчина листа. Грамадата се размърда и прие по-ясна форма. Огромният оранжев диван стабилно бе завзел почти цялата стена срещу вратата и ъгъла под прозореца. Той завземаше и нея самата през дългите студени месеци, когато дори не искаше да си подаде носа навън.
На отсрещната стена като антипод на този ъгъл на спокойствието се намираше контролния пункт на цялата стая – шкафът с техниката: телевизор; старото видео, на което Лили гледаше сапунки, за да ги превежда; компютър; принтер и хиляди други добавки – дискове, декодери, зарядни и кабели.
Докато гледаше към шкафа, Лили усети как се напряга. Сякаш ужасно закъсняваше, а не помнеше накъде е тръгнала. През стъклените витрини заплашително я гледаха червени и зелени очи. Цялата стена пулсираше като оголен нерв. Техниеското чудовище се надигна и тръгна към нея.
Събуди се в ужас.
НЕ СПЕТЕ В СТАЯ С ТЕЛЕВИЗОР!!!
P.S. Това е моето най-лично пространство и усещанията ми, свързани с него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар